Велико Търново: каменният град на царете

Велико Търново се вижда най-добре от другия бряг на реката — от Асеновата махала, от пейка над Янтра, между двете крепости. Тук градът ви говори без думи: „Тук са били царе. Тук са горели библиотеки." За повече от два века — между 1185 и 1393 — Велико Търново е било столица на Второто българско царство и на едно от най-силните царства в средновековна Европа. Янтра обвива Царевец, Трапезица и Света гора в три почти затворени примки, а къщите се качват една над друга като кадри в стара филмова лента.

Това е градът, в който България е била най-голяма — не само териториално, а по това, което хората тук са знаели за себе си. Тук работят преписвачи и илюстратори, тук е основана Търновската книжовна школа, тук е написана първата българска граматика. През 1393 градът пада след тримесечна обсада и е опожарен, но не и забравен — век по-късно възрожденците се връщат тук, да видят откъде идват.

Как се чете един хълм

Хълмът Царевец е първото, което виждате от север — масивен, двеста метра над реката, обиколен от серпентина. Сам по себе си не е красив; красива е сцената: реката, мостовете, Трапезица отсреща, червените покриви на пластове. Влизайте пеша. През портата с три арки централният път води нагоре покрай останки от болярски къщи, складове и цистерни — между 1965 и 1992 тук са разкопани над 470 сгради, повечето от XII–XIV век. Най-горе е патриаршеската катедрала „Свето Възнесение" — възстановена през 80-те, с нови стенописи на Теофан Сокеров. Качете се все пак: гледката на запад, където Янтра прави първата си примка, не се преразказва.

Вечер на Царевец върви „Звук и светлина" — половин час лъчи, сирени и музика, около 21:30. Гледайте го от Асеновата махала, не отдолу; оттам се вижда цялата картина.

Градове и местаПрирода

Зареждане на картата…

Картни данни © OpenStreetMap · влачи за разглеждане, използвай бутоните за мащаб

“Тук градът ви говори без думи. „Тук са били царе. Тук са горели библиотеки."”

Чаршията и Арбанаси

Слезте през южната порта и тръгнете на запад. След петнайсет минути сте на Самоводска чаршия — единствената оригинална възрожденска търговска улица в града, която още работи. Грънчари, кожари, иконописци и ножари работят пред очите ви, с пещ, длето и глина. Влезте при грънчарите: чиниите им са от глина край Арбанаси, с тревненски и търновски глазури от XIX век. Купете една — ще оцелее повече от вас. В средата на чаршията е „Хан Хаджи Николи" от 1858 — седнете в дворчето на качамак със сирене и зелева супа.

Не оставайте само в града. Качете се на Арбанаси — село на 4 км северно, на тераса над Велико Търново, населено още преди XVII век от гръцки, влашки и албански търговци. Сърцето му е църквата „Рождество Христово": малка като крепост отвън, а вътре стенописи от XVII век покриват всеки сантиметър. В Северния параклис е Дървото на Йесей — една от най-добрите такива композиции на Балканите. После седнете на терасата на „Бачо Стою" с агнешки уши и качамак; оттук Велико Търново се вижда долу — реката, крепостта, чаршията.

Кога, кухня и нощувка

Двата хубави сезона са май–юни и септември–октомври — градът е свеж, реката пълна, светлината мека. През юли и август каменните стени поглъщат жегата; тогава нощувайте в Арбанаси, не в Стария град. Зимата има свой филмов чар — заснежен, осветен отдолу Царевец — но много механи затварят, а „Звук и светлина" е само по заявка.

Кухнята е тежка зимна и лека лятна. Започнете с качамак — варено царевично брашно с овче сирене и топено масло; точният баланс вода–царевица е разликата между гумена топка и пухкав облак. После арбанашката пилешка супа с прясно овче кисело мляко, целина, мента и босилек. За десерт — търновската баклава: тесто на тънки листове на ръка, регионални орехи и сироп от мед, с мек вкус без агресивната сладост на турската.

За спане има две правилни решения: Стария град, на калдъръма около „Генерал Гурко", на пет минути от чаршията; или каменна къща в Арбанаси, по-стара и по-тиха, с гледка отгоре. Не и двете — изберете дали искате да сте близо до историята или над нея. Търновската възрожденска къща е по-каменна от копривщенската: старопланинският камък е по-светъл и държи цели стени, чардаците са по-къси заради склона, а зимните помещения — с дебели стени.

Велико Търново се връща при вас с малки моменти: водата на Янтра в долината, когато слизате към чаршията сутрин; залезът над Стамболовия мост, когато крепостта става кафява, после червена, после черна; камбаната на „Свети Димитър" в шест сутринта, която дрънка от XII век. Останете три дена — един за крепостта, един за чаршията, един за пейката над реката.