Велико Търново: каменният град на царете

Велико Търново се вижда най-добре от другия бряг на реката. От Асеновата махала, от пейка над Янтра, между двете крепости. Тук градът ви говори без думи: „Тук са били царе. Тук са горяли библиотеки. Тук са се връщали хора, които не са знаели къде са." За двеста години — между 1185 и 1396 — Велико Търново е било столица на Второто българско царство, и това е било столица на едно от най-силните царства в средновековна Европа. Янтра обвива хълмовете на Царевец, Трапезица и Света гора в три почти затворени примки, а къщите се качват една над друга като кадри в стара филмова лента.

Това е градът, в който България е била най-голяма. Не само териториално — а от гледна точка на това, което хората от тук са знаели за себе си. През тези двеста години Търново е било политически център, духовен център и културен център. Тук са работили преписвачи и илюстратори, тук е била основана Търновската книжовна школа, тук е написана първата българска граматика. Когато през 1393 година градът пада под османска власт след тримесечна обсада, той е опожарен, но не и забравен. Когато през XIX век българите започват своето възраждане, те се връщат тук — да видят откъде идват.

Как се чете един хълм

Хълмът Царевец е първото нещо, което ще видите, ако пристигнете с влак или с кола от север. Той е масивен — около двеста метра над реката, със серпентиниста пътека, която обикаля около него. Сам по себе си той не е красив; красива е цялата сцена — реката, мостовете, Трапезица отсреща, червените покриви, които се качват в гъстослойни пластове.

Влизайте в крепостта пеша. Има два моста — единият от север, единият от юг — и по двата минават калдъръм и стара паважена настилка. Първото нещо, което ще видите, е портата с три арки, после централния път, който води нагоре към патриаршията. По пътя минавате покрай останки от къщи на боляри, помещения за прислуга, складове за зърно, цистерни за вода. Изкопани са повече от 470 сгради между 1965 и 1992 година — повечето от тях са от XII–XIV век, някои са по-стари.

Най-горе е патриаршеската катедрала „Свето Възнесение Господне". Тя е възстановена през 80-те — оригиналът е унищожен от османски артилерийски удар през 1393. Възстановката е архитектурно интересна — добавени са модерни стенописи на Теофан Сокеров — но самата катедрала вече не е същата, която е била тук в XIV век. Изкачете се все пак. Гледката от стрехата ѝ оттам, в посока на запад, не се преразказва — река Янтра прави първата си примка, а зад нея се вижда Трапезица.

“Тук градът ви говори без думи. „Тук са били царе. Тук са горели библиотеки."”

Вечер на Царевец има светлинно шоу — „Звук и светлина". То не е оригинално в смисъл, че подобни шоута се правят навсякъде по света от 70-те години. Но това в Търново е от добрите — половин час, разказва историята на града с лъчи и сирени, говор и музика. Започва около 21:30 (лятото по-късно). Гледайте го от Асеновата махала, не отдолу от крепостта; оттам се вижда цялата картина.

Самоводска чаршия

Слезте от Царевец през южната порта и тръгнете на запад. След петнайсет минути ще се озовете на Самоводска чаршия — единствената оригинална възрожденска търговска улица в Велико Търново, която още работи. Тук има грънчари, кожари, иконописци, свещари, ножари. И повечето от тях работят пред очите ви — с пещ, с длето, с глина.

Влезте в работилницата на грънчарите. Те правят чинии и кани от глина, добивана близо до Арбанаси. Цветовете — зелено, кафяво, кремаво — са оригинални тревненски и търновски глазури от XIX век. Купете една чиния. Тя ще оцелее повече от вас.

В средата на чаршията има малък площад с фонтан. Там е „Хан Хаджи Николи" — възрожденска кръчма от 1858 година, която работи до днес, с механа и стаи за гости. Сядайте на маса в дворчето. Поръчайте качамак със сирене и зелева супа. Ако сте сам, поръчайте и една ракия от слива — местните бачии правят добра.

В горната част на чаршията — Стамболовия мост над Янтра. Той е назован на Стефан Стамболов, един от строителите на следосвобожденска България, който е живял тук. От него се вижда вторият силует на града: червените покриви се спускат към реката, между тях има черковни кубета, а на височина — върхът на хълма със Света гора. Гледката не е само за пощенска картичка; тя е за пейка.

Арбанаси

Не оставайте само в града. Качете се на Арбанаси. То е село на 4 километра северно от Велико Търново, на висока тераса, която гледа надолу към града. Карайте по серпентината пеш или с кола — става за и двете. Когато пристигнете, ще видите няколко десетки каменни къщи, които изглеждат по-стари от възрожденските. Те са. Арбанаси е било селище още преди XVII век — гръцки, влашки и албански търговци и духовници са живели тук.

Най-важното в Арбанаси е църквата „Рождество Христово". Тя е малка отвън, почти крепост; стените ѝ са каменни, с малки правоъгълни прозорчета. Когато влезете, ще видите защо всеки пътеводител за България я препоръчва: стенописите. Те са от XVII век, в почти автентичен византийски стил, и покриват всеки сантиметър от стените и тавана. В Северния параклис има сцена с Дървото на Йесей — родословното дърво на Христос — която е една от най-добрите такива композиции на Балканите.

Излезте от църквата и тръгнете на изток. След петдесет метра ще се озовете на площад с няколко механи. Едната — „Бачо Стою" — прави добри агнешки уши и качамак. Поръчайте едно и седнете на терасата. Оттук се вижда Велико Търново надолу — реката, крепостта, чаршията. Това е гледката, която много жители на София никога не са видели.

Какво е оставило времето

Когато тръгнете да си ходите от Велико Търново, ще се запитате какво от това, което видяхте, е оригинално и какво е възстановено. Това е добър въпрос. Защото градът се чете на пластове — а не всички пластове са равни.

Оригиналното: основите и стените на крепостта (до средата на стените); голяма част от Самоводска чаршия (но не всички фасади); църквата „Рождество Христово" в Арбанаси (почти изцяло); възрожденските къщи в Асеновата махала (повечето от тях); някои възрожденски къщи в Стария град.

Възстановеното: патриаршията на Царевец (60-70%); част от Двореца на царете; стенописите в патриаршията (изцяло нови); част от чаршията на Арбанаси; ресторант „Дворецът", който се прави да изглежда средновековен, но е от 90-те.

Това не омаловажава нищо. Възстановеното е направено добре и с професионализъм. Но е добре да знаете кое е кое. Защото когато стоите пред нещо оригинално, разликата се усеща. Това е разликата между да четеш книга, написана от някого преди петстотин години, и да четеш модерна реконструкция.

Слоевете под краката

Когато ходите по Стария град, си струва да помните, че под краката ви има три-четири пласта град. Велико Търново е селище от поне V век преди новата ера; първото тракийско селище на хълма Царевец е било заето по-късно от римляни и византийци, а след това — от прабългари. Когато през 1185 година Асен и Петър вдигат въстанието срещу Византия и преместват столицата от Преслав на Царевец, те всъщност идват на място, което вече от хиляда и петстотин години е било населено.

Слоевете лежат един под друг като страници на изтъркана книга. Когато през 60-те и 70-те години правят разкопките на Царевец, археолозите намират под нивата на средновековния дворец — римски стени; под римските стени — тракийско светилище; под тракийското светилище — следи от ранножелезен век. Това е селище, което не е било изоставено от никого.

Нещо подобно се случва и на хълма Трапезица. Тук е била болярската махала на Второто българско царство — според досегашните разкопки, около 17 средновековни църкви и десетки болярски къщи. Когато през 90-те започват по-сериозни разкопки, се установява, че под средновековното ниво също има римски слой. Сега хълмът е частично възстановен — има реконструирана стена и една църква, която работи като музей. Това е една от по-малко посещаваните части на Велико Търново. Тръгнете натам сутрин, когато няма много хора.

Музеите, които си струват

Във Велико Търново има пет-шест музея, но само три си струват цялото време. Първият — Археологическият музей на ул. „Иван Вазов". Той е малък, но колекцията е сериозна — тракийски златни накити, римски керамика и стъкло, средновековни монети и оръжия. Най-важният артефакт е златно копие на Перперикон от тракийската епоха.

Вторият — Музеят на възраждането и Учредителното събрание. Той е в стара училищна сграда от 1872 година и разказва историята на Велико Търново от XVIII век до 1908 година. Тук е било първото българско учредително събрание след Освобождението — на 10 февруари 1879 година, в тази сграда са одобрили Търновската конституция. Тя е една от най-либералните конституции в Европа за времето си. Когато стоите в залата и гледате двойната стъклена врата, помнете: тук е създадена модерна България.

Третият — Музеят на „Бай Ганьо" в кв. Самоводска. Той е по-кратък, но е добра скица за това какви хора са били местните търговци в края на XIX и началото на XX век. Тук са показани костюми, инструменти, домакински предмети и фотографии. Едно от нещата, които ще ви учудят, е колко много пътуват тогавашните българи — Букурещ, Виена, Цариград, Одеса. Това е по-космополитно общество, отколкото си мислите.

Кога да дойдете

Велико Търново има два сезона, които си струват, и два, в които не си струва. Най-добрите: май-юни и септември-октомври. През тях градът е свеж, реката пълна, светлината — мека. През юли и август тук става знойно: каменните стени поглъщат жегата и се освобождава нощем; в Арбанаси нощуването е по-приятно от това в Стария град.

Зимата (декември-февруари) има свой чар — заснежен Царевец, осветен от долу, е почти филмов кадър. Но повечето механи в Арбанаси затварят, ресторантите в чаршията намаляват часовете си, шоуто „Звук и светлина" има само резервации по предварителна заявка. Идвайте зимата, ако знаете какво правите.

“Това е разликата между да четеш книга, написана от някого преди петстотин години, и да четеш модерна реконструкция.”

Кухнята

Кухнята на Велико Търново е тежка зимна и лека лятна. Това е географски кух, разбираем — градът е на 200 метра надморска височина, около него са плодородните Дунавски равнини, а северно е Стара планина. Хората тук са яли месо, гъби, кисели чушки, домашна шунка и захарни тиквички.

Започнете от качамак. Това е варен царевичен брашнено-вода, гъсто, посолено с овче сирене и излято с топено масло. Изглежда просто; не е. Точният баланс между царевица и вода — е разликата между гумена топка и пухка облак. В „Хан Хаджи Николи" на чаршията го правят точно. В „Шкембе чорба" — една стара кръчма зад Стамболовия мост — го сервират с печена кокошка.

След това опитайте арбанашката пилешка супа. Тя е с прясно овче кисело мляко и стъбла от целина, мента и босилек. Тук месните бульони се правят дълго — поне три часа — и завършват с подбити жълтъци. На вкус е малко по-сложно от обикновена супа; в нея има някаква дълбочина, която изненадва.

За основно — печена пуйка с гъби (зимни месеци), агнешки уши на скара с лук и хляб (лято и есен), или гювеч със зеленчуци и булгур (постни сезони). Месото в района идва от ферми около Арбанаси и Дряново; то е по-яко и по-вкусно от това в супермаркетите.

И най-важният десерт — баклавата. Не това, което продават в София. Истинската търновска баклава се прави с тесто, направено на тънки листове на ръка (за дванайсет наслоявания), орехи от регионални градини и сироп от мед и сладко. Тя няма агресивно сладкия вкус на турската баклава; вкусът е мек, тестото — сухо и трошливо.

Къде да отседнете

Във Велико Търново има две правилни решения и десет посредствени. Правилните: или да отседнете в Стария град, на калдъръма около ул. „Генерал Гурко", на пет минути от Самоводска чаршия; или да отседнете в Арбанаси, в каменна къща от XVII–XIX век. Не и двете. Изберете според това какво искате — близо до историята или над нея.

Стария град означава тесни улички, малки балкончета над Янтра, кафенета на ъглите, нощен живот (но малък — не градски). Арбанаси означава тишина, гледка отгоре, по-голям двор, по-стари къщи, по-малко удобства. Цените са сравними; разликата е в стила на ваканцията.

Възрожденската къща в Велико Търново има свои специфики. Тя е каменна по-голяма степен от копривщенската — Старопланинският камък е по-светъл и по-устойчив, използва се не само за основи, а и за цели стени. Чардаците са по-къси (заради склона). Вътре има повече зимни помещения с дебели стени, защото зимите тук са по-сурови.

Минимум, който трябва да обещае всяка свестна къща в Стария град: камина или пещ; ортопедични матраци; самостоятелна баня; истинска местна закуска (с тюрлю-гювеч или баница с тиква); и достъп до колата на не повече от петдесет метра, защото калдъръмите тук не са за бутане на куфари.

За мечтателите

Велико Търново се връща при вас по странни начини. Не с фасадите на патриаршията — те са в книгите. А с малки моменти.

Сутрин, когато слизате от Стария град към чаршията и водата на Янтра звучи в долината под вас. Залез на пейката над Стамболовия мост, когато последното слънце пада върху Царевец и крепостта става кафява, после червена, после черна. Зимна нощ на Арбанаси, когато стопанката пали пещта в стаята ви и пита дали ще искате чай след вечеря. Звукът на черковна камбана в шест сутринта от църквата „Свети Димитър" — тази камбана дрънка от XII век, оттогава.

Останете три дена. Един за крепостта. Един за чаршията. Един за пейката над реката.